Какво е травмата, как се появява, как ни афектира, как да я лекуваме

„Травмата е вероятно най-избягваната, пренебрегвана, омаловажавана, отричана, зле разбрана и нелекувана причина за човешкото страдание” ¹ Питър Левин

Какво е травмата?

Психологическата травма е нещо, което може да остави дълбока следа в живота ни, оказвайки влияние върху нашите мисли, чувства и поведение. Тя е вътрешната реакция на събития или преживявания които не сме в състояние да преодолеем в момента на случването им.

Както известният д-р Габор Мате пише в съавторската книга със своя син – „Митът за нормалното“: „Иначе казано, травмата не е това, което ти се случва, а това, което се случва в теб. Представете си автомобилна катастрофа, при която човек претърпява мозъчно сътресение. Произшествието е това, което му се е случило, травмата – това, което остава впоследствие. Аналогично, психологичната травма в нервната система, ума и тялото е много по-трайна от инцидента (или инцидентите) сам по себе си и може да бъде провокирана във всеки един момент“.²

Може да гледаме на травмата като вид увреждане. След физическо нараняване, върху тялото ни обикновено остава белег, който е съставен от фиброзна тъкан и няма способността да се променя. По същия начин и психологическата травма оставя белег, който обаче е невидим. Тя предивзвиква структурни промени в мозъка, които афектират начина по който реагираме на различни стимули и ситуации.

Според Мате травмата представлява едно разединение с тялото, което не позволява на човек да чувства своите чувства, защото травматичното преживяване или преживявания са били прекалено болезнени и е било по безопасно – силно негативните емоции да не бъдат изпитвани, за да се съхрани психиката. Според него подтискайки емоциите, интуицията отслабва и това афектира и възможността ни за по гъвкави реакции на актуалните събития в живота ни. И това са само част от ефектите, които травмата оказва върху нас.

Ефектите от травмата могат да се проявят на различни нива от нашето функциониране:

• Емоционално и когнитивно ниво:  може да има усещане за силна тревожност, натрапливи мисли, трудност с концентрацията, раздразнение, гневни изблици. Може също да се появи чувство за дисоциация — откъсване от собствените мисли и чувства.
• Поведенческо ниво: може да се появи склонност да се избягват места, хора или ситуации, които напомнят за травматичното събитие.
• Физическо ниво: възможно е да има: затруднено заспиване, ускорен пулс, втрисане, мускулна напрегнатост и други подобни реакции, които често съпътстват психическите затруднения.

Зараждане на травмата:

Зараждането на травмата може да се случи във всеки един момент от нашия живот, но е факт, че най-често това се случва в детството. Това е така защото в този период нашата психика още не е напълно укрепена и защитена. В тези първи години ние изживяваме всичко много по-емоционално, с много вълнение и ентусиазъм, и отдаваме много по голямо значение на всичко случващо се в живота ни. Тогава се създават и първите модели на реакция, които могат да останат скрити дълбоко в подсъзнанието и да ни оказват влияние години наред. „В обобщение, травмата с главно Т настъпва, когато на човек се случват неща, които не би трябвало да се случват – злоупотреба с дете, насилие в семейството, тежък развод или загуба на родител. Всички те намират място сред критериите в известните проучвания за неблагоприятни събития в детството.“³

Това как е възникнала травмата и колко дълго е продължила оказва влияние и върху ефектите породени от нея и времето отнемащо за възстановяване. Не винаги е необходимо травмата да бъде причинена от обстоятелства застрашаващи живота и здравето, понякога те изглеждат съвсем обикновени – например – развод в семейството. Такова събитие е достатъчно да остави травматична следа след себе си, в зависимост от ресурса за справяне на човека на когото се случва.

Видове травма:

Можем да разграничим травматичните преживявания според условията им на зараждане, както и по тяхната продължителност. Така например можем да обособим:

• травма причинена от единичен инцидент – единично тежко преживяване на нападение, катастрофа, природно бедствие или др.;
• хронична травма – когато сме били изложени на постоянен стрес за дълъг период от време — домашно насилие или продължително неглижиращо отношение или др.;
• комплексна травма – при нея има натрупване на множество травматични преживявания от разнообразно естество, често свързани с отношенията с други хора — домашно насилие може да бъде в комбинация с тормоз в училище, неглижиращо отношение и др.

Проявления на травмата:

„Да си травмиран означава да продължаваш да организираш живота си така, сякаш травмата все още продължава – непроменена и неотменима, – сякаш всяка нова среща или събитие е белязано от миналото.“ ⁴ Бесел ван дер Колк

Един от трудните аспекти на психологическата травма е, че тя не е видима за окото. Както вече споменахме тя не оставя физически белези, което я прави по-трудна за забелязване и разбиране. Въпреки това, тя има своите признаци и проявления, които са индивидуални за всеки човек. Много често тези признаци са свързани с някакъв вид страх — страх от самота, страх от изгубване на идентичност, страх от отхвърляне или провал. В зависимост от ориентираността на отделния човек спрямо взаимоотношенията му с другите хора, и стратегиите му за справяне с тези страхове, варират значително. Личности, чиято ориентираност е насочена „към хората“, биха възприели поведения свързани с това да спечелят благоразположението на другите, личности чиято насоченост е обърната „срещу хората“, по често биха се опитали да доминират другите или да ги омаловажат, а личности чиято насоченост е „от хората“, по скоро биха използвали действия свързани със собственото си изолиране и отбягване на другите в опит за преодоляване ефектите от травмата. Част от начините по които се проявава травмата може да включват:

• ниска себеоценка и съмнение в собствените способности;
• недоверие както към света, така и към себе си;
• страх от определени хора, особено лидери или авторитети;
• нужда от постоянно одобрение и признание;
• желание за доминиране или изолиране от другите;
• страх от критика, наказание или отхвърляне;
• пристрастявания към субстанции или привързаности към определени взаимоотношения;
• трудности при поставянето на здравословни граници и ясно себезаявяване;
• страх от поемане на отговорност;
• изявена нужда от поемане на свръхотговорност;
• хроничното чувство за вина и срам и др.

Всички тези проявления са сигнал, че вътре в нас се крие някаква травма. Тя става проблем, когато стане пречка да водим пълноценен живот — когато ни лишава от възможността да се чувстваме уверени, спокойни, приети и свободни да бъдем себе си. В тези случаи е необходимо да започне работата по себеподпомагане и лечение на травмата.

Как да лекуваме травмата:

• Практикуване на самоосъзнатост – Има различни начини по които да развием нашата самоосъзнатост – чрез практикуване на „майндфулнес“ – самонаблюдение над мислите и вътрешните процеси без осъждане, водене на дневник – записването на мислите помага с опознаването на чувствата и вътрешните ни процеси.
• Грижа за себе си – да отделяме качествено време за моменти на спокойствие и разтоварване. Разходки сред природата, практики като йога, медитация или дихателни упражнения могат да ни помогнат да се заземим и да намерим вътрешна хармония.
• Физическите тренировки са важни за усещането на свързване със собственото тялото и регулирането на хормоните на щастието.
• Подкрепата от близки хора — наличието на безопасна среда за споделяне е от особено значение – хора на които имаме доверие, които ще ни изслушат без да ни осъждат или да ни притискат да приемем тяхната гледна точка за своя. Изговарянето на травматичните преживявания в сигурна среда помага за отслабването на влиянието им върху живота ни.
• Работата с психолог или терапевт – специализиран в травматични преживявания, е друга важна част от това пътуване. Тяхната роля е да помогнат с осъзнаването на корените на травматичните чувства и поведения; с разтоварване от негативните убеждения за себе си и чувства на вина, срам и страх; с разчупването на старите модели и постепенно намаляване на влиянието на травматичните ефекти върху ежедневието.

С фокус и целенасочена работа, ефекта и силата на травмата отслабват и човек успява да преформулира вътрешния си светоглед и да върне контрола върху живота си.

Преди всичко, е важно да отразим че всяко усилие за преодоляване на травмата е стъпка към по-спокойно, щастливо и пълноценно съществуване. Не с натиск и бързане, а с грижа към себе си, с търпение и с доверие в процеса.

Източници:

1 Питър Левин, somaticexperiencing.com

2 Габор Мате, Даниел Мате, „Митът за нормалното“ 2022, изд. Кибеа

3 Габор Мате, Даниел Мате, „Митът за нормалното“ 2022, изд. Кибеа

4 Бесел ван дер Колк, „Тялото помни“, 2018, изд. Изток-Запад