Какво представлява емоционалната интелигентност, защо е важна, как да я постигнем

Понякога в живота срещаме хора, които създават впечатлението че са изключително интелигенти и талантливи, и които в същото време, обаче се сблъскват с много трудности както в личния, така и в професионалния си живот. Може би едни от тези хора сме самите ние.

В случаи като тези, причините за затрудненията рядко се крият в липсата на развити технически умения или бърза логическа мисъл, или в така наречения – високия коефициент на интелигентност (IQ). Ако изключим наличието на обективни обстоятелствени причини, каквито могат да бъдат: болестно състояние, нетрудоспособност, липса на достъп до образование и ресурси и др., причините често се крият в недостатъчно развитата емоционална интелигентност (ЕQ).

Емоционалната интелигентност е нещо повече от това да бъдем мили и съобразителни с околните и да можем да се овладеем да не избухнем в напрегната ситуация. Тя е сложен набор от умения за навигация в нашия вътрешен емоционален свят и света на взаимоотношенията ни с другите. Тя е способността да разбираме, управляваме и използваме емоциите си конструктивно. Добрата новина е, че за разлика от IQ, което до голяма степен е фиксирано, ЕQ може да бъде развивана и усъвършенствана през целия живот.

Петте компонента на емоционалната интелигентност

Психологията разглежда емоционалната интелигентност през призмата на няколко основни компонента, най популяризирани благодарение на работата на Даниъл Голман, автор на книгата „Емоционалната интелигентност“.

1. Самоoсъзнатост: Това е фундаменталното умение да разпознаваме собствените си мисли и емоции в момента, в който възникват. Голман споделя: „(За мен самоосъзнатост е обърнатото навътре внимание към собствения ни опит.) В това самоосъзнато състояние умът наблюдава и изследва преживяването като такова, включително и свързаните с него емоции.”¹
2. Саморегулация: Това е способността да контролираме импулсивните си реакции. Не означава да подтискаме емоциите, а да успеем да ги овладеем когато изникнат в най-суровата си форма и да изберем подходящ и навременен начин да ги изразим. Можем да го илюстрираме като спирачка на автомобил – тя ни позволява да управляваме скоростта на колата, не само директно да спираме.
3. Мотивация: Тук говорим за умението да използваме собствените си емоции като мотиватор за постигане на целите и задачите си. Хората с висока емоционална интелигентност често са оптимистични, устойчиви на провал и имат силна вътрешна мотивираност, независеща от външни фактори.
4. Емпатия: Това е може би най-важното социално умение. Емпатията е способността да се поставим на мястото на другия, да разберем неговата перспектива и и да усетим неговите чувства. Тя е в основата на доверието, сътрудничеството и ефективното общуване.
5. Социални умения: Те включват всичко от ефективна комуникация и разрешаване на конфликти до умения за лидерство и работа в екип. Това са уменията, които превръщат разбирането на емоциите в действие и взаимодействие.

Пътят към по-висока емоционална интелигентност

Развиването на (EQ) е процес на съзнателно усилие и практика. Ето няколко практически насоки, които биха могли да бъдат полезни:

• Наблюдавайте вътрешните си процеси без осъждане: Започнете с ежедневно наблюдение на мислите и емоциите си. Задавайте си въпросите: „какви мисли минават през ума ми в момента?“, „какви емоции пробуждат тези мисли?“. Не се критикувайте за това, което мислите и усещате, просто регистрирайте случващото се.
• Дайте си пауза: Когато изпитате силна емоция, особено гняв или раздразнение, направете съзнателна пауза, преди да реагирате. Може да направите няколко дълбоки вдишвания. Тази кратка пауза дава време на рационалния мозък да застигне емоционалния и да избегнете възможните последици от прибързаните действия.
• Слушайте активно: При разговор с някого, фокусирайте вниманието си върху казаното. Акцентирайте върху някои по важни моменти от чутото, за да покажете, че слушате събеседника си и разбирате. Избягвайте да мислите за това, какво ще отговорите, защото, така може да пропуснете важна информация и да оставите впечатление че не сте заинтересован от разговора.
• Разширете своя емоционален речник: Често използваме само няколко думи за емоции („добре“, „зле“, „ядосан“). Опитайте се да бъдете по-конкретни. Вместо „ядосан“, може би се чувствате „напрегнат“, „раздразнен“, „обиден“ или „пренебрегнат“. Точността помага за по-добро разбиране и управление на емоциите.
• Търсете обратна връзка: Попитайте доверен приятел, член на семейството или колега как възприемат вашето емоционално поведение. Външната перспектива може да бъде изключително просветляваща.
• Водете дневник: Воденето на дневник е много добър начин за самонаблюдение. Да видим нагледно вътрешните си процеси помага с разпознаването на преповтарящи се схеми, емоционални „спусъци“ и цикли.
• Работете с психолог/терапевт: Срещите със специалист в областта на консултирането помагат с развитието на всички пет компонента на емоционалната интелигентност.

Емоционалната интелигентност не е магическо хапче за всички проблеми, но е мощен инструмент за постигане на баланс, устойчивост и успех във всяка област на живота. Инвестирането на време в нейното развитие е едно от най-смислените неща, които можем да направим за себе си и за хората около нас.

1 Даниел Голман, „Емоционалната интелигентност“, 2011, изд. Изток-Запад