… и как да запазим психичното си здраве в дигиталната ера

В последните години влиянието на социалните медии върху емоциите, самочувствието и начина, по който се възприемаме, стана една от най-коментираните психологически теми онлайн.

Това съвсем не е безпричинно — със все по засиленото използване на социалните медии изникват и все повече въпроси относно какво означава това за нас като потребители. Данни от различни изследвания и анкети показват, че младите хора наистина изпитват промени в начина, по който се чувстват и се самооценяват поради ежедневния си дигитален живот.

Как ни влияят социалните медии?

Когато прелистваме профили, снимки и истории, естествено правим сравнение между себе си и другите. Това сравнение често води до понижено самочувствие, неудовлетворение от живота и чувство на срам без конкретна причина.

Тези ефекти не са случаен „страничен продукт“ — те са вградени в начина, по който работят социалните алгоритми, които целят да задържат вниманието ни. Алгоритмите селектират и ни показват примамливи и идеализирани образи, които не отразяват реалността в която живеем.

Очакване за „перфектен образ“

Много от съдържанията в социалните мрежи са селектирани, редактирани и филтрирани. Хората обикновено споделят най-доброто от себе си – екзотичните си пътувания, щастливите моменти – сватба, годеж, дипломиране; здравословни тенденции които следват – снимки във фитнеса, снимки на нискокалорични менюта; селфита с описание „без филтър“, но след много посещения на козметични или хирургически процедури. Всеки се стреми да представи себе си като някой със стойност и успехи, а влиянието на това което виждаме в интернет, се засилва и от присъствието на инфлуенсъри, които до голяма степен се издържат именно чрез рекламирането на продукти – фитнес добавки, кремове за сияйна кожа и прочее. Тяхната професия изисква от тях да представят един перфектен образ, който да ни внуши че можем да постигнем такава външност, и вътрешна удовлетвореност, като тази която се опитват да ни убедят че притежават, като започнем да използваме същите продукти. Всичката тази визуална информация, която ни залива ежедневно, оказва сериозно влияние върху себеоценката ни, телесния ни образ, усещането ни за успех в личните и работните взаимоотношения.

Именно този феномен е причина много хора да се чувстват „недостатъчни“, без да разбират защо.

Кои групи са най-уязвими?

Повечето изследвания показват, че младите хора и тийнейджъри са сред най-чувствителните групи към психологическото влияние на социалните платформи. Това е поколението, което е израснало с дигиталните устройства — и е изложено на постоянен поток от изображения, стандарти и очаквания.

Влиянието на социалните медии не се ограничава само до младите поколения — възрастни, които използват активно социалните мрежи, също често изпитват тревожност, сравнителни мисли и дискомфорт, когато виждат „по-добри“ версии на живота на други хора.

Какво означава това за психичното ни здраве?

Експертите предупреждават, че честата и некритична употреба на социални медии може да доведе до:

• повишена тревожност;
• намалено чувство за себестойност;
• усещане за социална изолация — въпреки дигиталната свързаност;
• проблеми със съня, концентрацията и фокусиране в реалния живот

Това не означава, че социалните мрежи са „лоши“ сами по себе си, но че имат реално психологическо влияние, което не бива да игнорираме.

Практически стратегии за запазване на психичното здраве

Ограничете времето си в мрежите

Установете лимити – например: 30 минути сутрин и вечер, и се придържайте към тях.

Бъдете критични към съдържанието

Запитайте се:

„Истинско ли е това, което виждам?“

„Какво не виждам зад изображението?“

„Опитват ли се да ми продадат нещо?“

Създайте си „дигитална диета„

Изберете какво съдържание искате да виждате – следвайте профили, които ви вдъхновяват, а не ви създават усещане за несправяне.

Инвестирайте в реални взаимоотношения

Истинските човешки връзки са ключът към устойчивото психично здраве – не ги заменяйте с харесвания.

Социалните мрежи са мощен инструмент, който оформя не само начина, по който комуникираме, но и начина, по който се чувстваме и се възприемаме. Осъзнатият и критичен подход към употребата им е ключов не само за младежите, но и за всеки възрастен, който се стреми към здравословна и удовлетворяваща психична реалност.

Ако усещате, че дигиталният свят започва да влияе негативно върху ежедневието ви, то това може да е сигнал за нужда от промяна.